Интернет е едновременно много прост и удивително сложен. Това, което по същество е мрежа от свързани устройства, хостващи уебсайтове, форуми, игри и онлайн общности, има огромно сложен гръбнак на технологии, стандарти и правила. Интернет е навсякъде и никъде, както виртуален, така и реален. Но кой измисли интернет?
Първо нека отделим едно голямо объркване, което сякаш пронизва всяка дискусия за произхода на интернет. Интернет и световната мрежа са различни неща. Те също са били измислени от различни хора. Световната мрежа е изобретена от британец Тим Бърнърс-Лий. Интернет е съвсем различна история.
Интернет е огромен взаимосвързан свят от мрежи. Световната мрежа е носител на обмен на информация в тези мрежи.
Изобретяване на интернет
Идеята за свързване на устройства за споделяне на информация се кредитира на Пол Otlet. Един белгийски експерт по информация за пръв път има идеята през 30-те години на миналия век и я нарече „Излъчена библиотека“. Тогава, в началото на 60-те, компютърният учен JCR Licklider имаше подобни идеи и го нарече „Междугалактична компютърна мрежа“. Той щеше да стане директор в ARPA, където щеше да реализира идеята му.
Интернет е измислен от куп хора от цял свят. Те дойдоха от системата на компютърната мрежа на Cyclades във Франция, Националната физическа лаборатория на Англия, Университета на Хаваите и Xerox. Основният двигател обаче беше Агенцията за напреднали научни проекти в САЩ или ARPA.
Кратката информация беше да се изгради система, която да свързва компютри един към друг и да преживее ядрена война. Намерението беше да се създаде мрежа от връзки, която може да се самолекува или да има достатъчно съкращения, за да продължи да работи, дори ако конкретни обекти бяха извадени от ядрен удар.
Първата мрежа, въображаемо наречена Arpanet, е построена през 1969 г. Тя свързва мейнфрейм компютри с няколко американски университети, правителствени агенции и изпълнители в цялата страна. Тази първа стъпка удовлетвори едно изискване на проекта за създаване на мрежа от компютри, но не стигна достатъчно далеч. Първото предаване от Арпанет е изпратено от лаборатория в UCLA и изследователския институт в Станфорд.
Не беше мобилен, беше фиксиран и нямаше да се възползва от сили в полето или извън Съединените щати. За да постигнете напредък, програмата трябваше да работи безжично и да може да свърже кабелната част към безжичната част. Инженерите наричат това „работа в интернет“.
За да комуникират две мрежи, е необходим универсален език, който може да транспортира данни между машини, които не винаги говорят един и същ език. Двама мъже, Робърт Кан и Винт Серф, разработиха план, който се превърна в TCP / IP, който е транспортният протокол за интернет.
Internetworking
През 1976 г. в бирената градина на Росоти в Силиконовата долина се случи. Няколко учени седяха около компютър, който беше свързан по кабел с микробус на паркинга. Фургонът съдържаше терминал, който взе съобщението от този компютър, уви го в TCP / IP и го изпрати по радио до ретранслатор в планината наблизо. След това отиде до Менло Парк, където чакаше приемник. Съобщението бе отнето от неговата TCP / IP обвивка и преведено обратно на компютърен език и предадено на Arpanet.
Това бе първият пакет, изпращан през новата мрежа. По-късно е добавена още една дестинация, този път на разстояние 3 000 мили в Бостън и са изпратени още съобщения. Арпанет постигна успех и интернет се роди. Постепенно се добавяха повече възли и информацията започваше да се споделя между тях. Мрежата расте, докато обхвана над 800 военни инсталации в повече от 70 страни.
Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) започна създаването на своя собствена версия на системата през 1984 г. Скоро последваха и други организации, които използват същата методология за свързване на своите мрежи. Скоро търговските организации искат част от акцията и започват да създават свои собствени мрежи. Това снеговаля, докато имаме масивната мрежа от връзки, която имаме днес.
По този начин учените от ARPA, френската система за компютърни мрежи в Кикладите, Националната физическа лаборатория на Англия, Университета на Хаваите и Xerox, си сътрудничат, но всеки е натоварен с това, че има ръка в развитието на интернет.
Това, което започна като военно учение, което се оказа много ефективно, бързо се разшири в неконтролирания и неконтролируем бегемот, който имаме днес. Способността му невидимо да прехвърля данни и да ви пренася на нови места означава, че всяка компания и всяка организация в света искат да бъдат в интернет. Всеки човек иска да го използва и то бързо пое живота си.
В много страни достъпът до Интернет се счита за основно човешко право, което ви показва колко далеч е стигнало от онези ранни дни в тази бирена градина.
